Здрасти-здрасти. От сравнително скоро се опитвам да си обясня един особен вътреличностен феномен, който се помещава в главата ми. Реално, доколкото изобщо може да бъде, случващото се най-вероятно не е никак феномен, а по скоро едно преокриване на нещо отдавна причислено към групата на абсолютно-неизползваемото и неимоверно-скучното. 

с. Жеравна. Copyright: В. Джагалов

Става дума за един нов поглед върху българското фолклорно богатство, което доскоро, лично за мен, не притежаваше статут на ценност. Покрай определени празници и желанието да избягам за момент от неспирния поток информация, реших с абсолютно ясен расъдък да гледам определени фолкорни канали във времето когато се храня (в частност и поради друга теория, свързваща въздействието на храната със ситуацията на приемането ѝ). Та наблюдавайки стерилизираните и омаломощени образи на българската музикална и битова култура се замислих за езиковото богатство което губим, заедно с древни и всъщност интересни обреди и митологични схващания. Помислих, че е малко тъжно, и забравих цялата работа за определен период от време. 

Второто микро-събитие което ме доведе до тази преоценка на българщината (в най-интерсния ѝ вид) е едно клипче във Вимео, на което абсолютно случайно попаднах. Един руснак е открил красотата на анти лингуа франката и е направил леко психаделични визуализации на приспивни песни от различни народи, и при това, на съответния език. 

Следващата спирка от моето ре-запознаване с такива интересности, беше случайното ми попадане на един културоложки труд върху българската митология, написан от американски автор на име Mercia MacDermott, издаден в Лондон и щателно изследващ българските фолклорни обичаи, културен и социален живот. За мое най-голямо очудване тази книга ми попадна в библиотеката на университета.

Следващо интересно нещо което продължи да ми натяква да преразгледам отношението си към фолклора, е едно име, което макар че не често слушам, особено много уважавам. Amon Tobin също както преди време VAST (които ползват семпъл от песента 'Пиленце пее' във вариант на Мистерията на Българските Гласове) е открил стилистичен келипир в такъв вид хорово песнопение. 

Много неясни са идеите които се въртят около тези открития, но често захранват визуалните ми усещания с енергия, която осезаемо е достатъчно силна, за да бъде вложена, в, да речем, съвременна филмова продукция, със съвременна техника и редакция. Като пример давам Black Swan на Дарън Ароновски, който направи ако не друго, то голямото постижение да превърне нещо приемано като скучно от масата филмогледащи (балет), във филм, който изрина определен брой Оскари, и бе гледан от широка аудитория. 

гр. Дряново. Copyright: В. Джагалов

А за похлупак, ето една съвкупност от Оксфордски девойки, ръководени от две английски дами, които имат клуб по... български народни танци. 

http://www.facebook.com/#!/video/video.php?v=10150175371434914&subj=627284913

Защото ми омръзна да гледам филми за мутри, които я се стрелят смъркайки прах върху стъкло или ходят в чужбина и биват нелепи или развъждат цици за износ. Ужас. Айде нещо по интересно, което да не включва панелни блокове и скъпи коли на изплащане. :)

Идеи.