Открадната красота

Във филмите на Бернардо Бертолучи ще намерите много политика и секс. Най-вече секс. Последният му филм „Мечтателите” не е изключение. Ксан Брукс разговаря с него за 1968 и всички тези неща.

The Guardian

Xan Brooks

Thursday Feb 5, 2004

Материално, Бернардо Бертолучи притежава къща в Рим и още една в Лондон. Душевно обаче, той винаги е живал в Париж. Това е града в който е тичал като дете, завладян от филмите на Новел Ваг, града в който Марлон Брандо и Мария Шнайдер танцуват своето последно танго през далечната 1972. С последния си филм, той отново е там. Разказан на фона на студентските вълнения през 1968, „Мечтателите” е деликатен жест към секса и киното... особено към секса.

„Мечтателите” разказва историята на един американски студент (Майкъл Пит), увлечен от двойка харизматични брат и сестра, по чието желание съвсем скоро се пренася в техния апартамент на левия бряг на Сена. Навън е Новото време и в кината се прожектират Годард, Бресон и холивудските класики. Вътре се разпалват спорове за живота, изкуството и други неща, голи тела са вплетени в топлата вана. Малки чудеса карат зрителя да се потопи в пияната, страстна невъздържаност между тях. Според the New Yorker филмът е напрегнат и бавен, суров и мечтателен, секси и глупав, сантиментален и дълбок, поучителен и неубедителен – това е сто процента Бертолучи. Случайно е и най-добрият филм който е правил от десетилетия.

Е, Бертолучи сяда, очилата се поклащат на врата му, бутилката шампанско е под ръка, обяснявайки че всъщност не е бил в Париж през 68а, но приятелите му са го държали в течение на всяка промяна, всеки нов слоган по стените. Но дори и завършеният продукт да е 100% Бертолучи, в началото нещата не вървели така. „Мечтателите” започва като роман (The Holy Innocents) от Жилберт Адер, който в последствие пише и сценария. Бертолучи обаче го променя по свой вкус, добавяйки горещи сцени от филмите които обича. Изрязва хомосексуалните моменти и набляга на нормалния секс. Така че, вместо около тройни и хомо изживявания, филмът се завърта около младият американец който прави секс с апетитната французойка, докато брат й намръщено се навърта наоколо.

Бертолучи повдига многозначително рамене: ”Гей сцените бяха в първия вариант на сценария, но просто ми се стори че има твърде много неща, просто бяха излишни. Затова казах на Жилберт да не се чувства предаден, и че когато книгата се превръща във филм придобива изцяло нов обллик. А той ми каза: Бъди колкото си искаш неточен. И крайна сметка мисля че бях верен на историята която книгата разказва, макар и не буква по буква. Трябваше да мине през мен.

Със сигурност Бертолучи е планирал филм за събитията през 68а много преди появата на „Мечтателите”. Той настоява, че не е просто носталгия или отстъплението на един стар мъж пред миналото. За него филмът има да каже много и днес. От една страна, твърди той, последната сцена много напомня на скорошните протести в Геноа и Сиатъл. От друга, филмът носел „позитивно послание към младите хора днес. Вярно, има голяма разлика между тогава и сега. През 1968 беше разбирането за бъдещото, очакването, че света би могъл да стане по добър, но и ти трябва да участваш. Днес не е така. Затова реших да пресъздам онова чувство.”

Така или иначе, режисьорът е извървял повече път, отколкото му остава. Роден в Парма, той издава стихотворения на 20, прави филм на 22. Международната му слава идва с The Conformist (1970), а Последният император му печели Оскар за най-добър режисьор през 1987. Днес обаче, той е по скоро ветеран на световното кино, оплешивяващ, внушителен мъж на 63, който леко понакуцва когато става за снимката. „Като ме погледнеш виждаш един дядо, нали?” Смее се.

През последните 25 години Бертолучи е женен за британската режисьорка Клер Пепло. Никога не е имал деца. Твърди че е достатъчно зает да бъде син че да създава собствен. Твърде отдаден в отношенията с баща си, Атилио, италиански поет и критик. „Майка ми почина преди 3 години”, обяснява той.”Но имайки баща на 90 все още си оставаш в позицията на син. После той умира, ти порастваш, но вече си остарял. Затова си мисля, че аз минах от юношество направо към старост, без да бъда зрял човек.” Все пак си признава че се е чувствал много бащински към младия екип на „Мечтателите”. „За пръв път в живота ми.”

Бил ли е баща му учител за него? „Може да се каже. Всичко което знам съм научил от него, дори и той никога да не си позволи да се нарече учител. Подкрепяше ме много. Харесваше всичките ми филми, освен Последно танго. Когато се върна от прожекцията дойте при мен пребледнял, и почти изпаднал в паника ме попита: ‘Ти да не си обезумял? Какво си направил?’ Мислеше, че цялото ни семейство ще иде в затвора заради мен.”

Всъщност баща му не е бил много далеч от истината. Пълен до горе със принизени сексуални сцени, филмът предизвиква фурор в Италия. Последно Танго в Париж е забранен, а Бертолучи получава 4 месечна условна присъда и отнемане на граждански права за 5 години, което го лишава дори от правото да гласува. И днес филмът навява нещо мрачно. След излизането на филма, актьорският състав нахоква режисьора си за неговата експлоататорска тактика. Марлон Брандо казва, че се чувствал „изнасилен” от филма, а Мария Шнайдер, на 19 по време на снимките, твърди че филмът е провалил живота й. За нея Бертолучи е престъпник и сводник, който и е дал суров урок: „Никога не се събличай пред мъж на средна възраст, който твърди че е изкуство.”

Днес режисьорът е привикнал към тези обвинения, вдига рамене: „И двамата бяха над 21 по време на снимките”, казва той и веднага се поправя. ”Добре де, със сигурност обаче над 18. С Брандо сме много близки сега. Но за Мария е вярно, тя беше много млада по време на снимките и може би не е осъзнала напълно какво се е случило, така че аз оставам в ролята на убиец или някакъв от лошите там.”

Чувства ли някаква отговорност към актьорите? „Да, по време на снимките, но не и след това. Иначе ще се чувствам все едно имам семейство от няколко дузини актьори. Моята работа е те да преживеят вълнуващи моменти по време на снимките и това е.”

Дори и така, Последно танго дава на Бертолучи репутация, което го преследва и до днес. Образът му става събирателен за пренебрежителен грубианин, скандален в отношението си към млади актриси (все едно дали Шнайдер или Лив Тайлър в Открадната красота); винаги политически, но никога политически коректен. И да сме честни, Бертолучи не се е опитал по друг начин да обори това твърдение. Приемайки наградата си на Оскарите през 1987, предизвиква ураган от срам когато подхвърля че: „Ако Ню Йорк е Голямата ябълка, то тази вечер Ел Ей е Голямото зърно”. Напрежението можело да се реже с нож.

В противовес на това, естествено е всепризнатата му слава като един от най-изявените кинодейци на 20 век. И все пак не се забелязва недостиг на актриси, които да желаят да участват във филмите му. И когато се чудя дали изпълнители като Ева Грийн в „Мечтателите” са подхождали с някакво безпокойство към него, той изсумтява, вдига отново рамене и казва че от тогава е изтекла много вода: „Пък и не мисля че Ева Грийн изобщо знае коя е Мария Шнайдер”

Всъщност не е точно така. След интервюто аз позвъних на актрисата в нейния дом в Париж (естествено). На 23 прави блестящ дебют с „Мечтателите”, изпълняваща роля на изискана, но девствена киноманка, която бива обладана за първи път на кухненския под. Казва ми че за първи път гледала Последно танго в Париж на 12 и била напълно наясно със ситуацията между Шнайдер и Бертолучи. Признава, че майка й, баща й, и агентът и я молели да не участва във филма, защото се опасявали че „ще я сполети съдбата на Мария Шнайдер”. На това отгоре, допълва че родителите й все още не одобрявали филма. „Майка ми наистина го намрази. Не можа да спи след това. Беше уплашена, че ще ме възприемат за някаква секс икона.”

А какво е мнението на Грийн?: „Гледах филма напълно неорязан, и честно казано бях доста шокирана.” казва тя. „Гледах и виждах собственото си голо тяло, и сексуалните сцени. А докато снимахме имах чувството че през цялото време нося защитен костюм, като че ли имах друга история на ум. Така че, накрая останах безмълвна.”

Грийн среща трудност да защитава режисьора от нападки. „Бернардно може да бъде манипулативен, но в същото време ти дава голяма свобода. И може би се е променил през времето. Сега е на около шейсет, а не около тридесет. Може би е по-мъдър и по-внимателен сега.” Прави малка пауза. „Той не е перверзник. По скоро ми е като баща.”

Превод: Васил Джагалов