Parachutes

In the haze, the stormy haze.. или както се пееше в онази не особено дълготраеща песен на Колдплей, та така малко и аз. Между другото изключително колкото обичам толкова и мразя онова гадно пробиващо внедрено и залепено за тебе чувство след някакво събитие на което много си се изкефил. Мамка му, мразя го това. Човек, или поне аз, е особено адаптивно същество и когато смяната на една среда с друга, коренно различна, трае 3 часа ( и още толкова baggage reclaim) си така дропнат в средата на нищото, че ти се ще да не си там.

Доста дълго, и доста тъпо при това интро, само за да ви съобщя колко много ми хареса това ми посещение на Великобританските острови. Беше уравновесено и непредсказуемо, стремглаво (Добри!) и приятно лежерно, интересно ново и познато старо, интеркултурно и напоено с така небезизвестната миризма на прясно окосена трева.

Всичко започва с излитането на нищо и никакъв, сравнително чист самолет Boeing 737 400, притежаващ приятни на външност и поведение стюардеси от тракийско-славянски произход. Сандвич и бира, блудкав чай и някакво тъпо юпи до мене, който не обели и една дума, но пък за сметка на това гаджето му (отегчено до смърт) спа на краката му почти през цялото време. Ок, после Heathrow малко чакане, метро до Glocester road (което се оказа, че се четяло глостър) и там приятната дама Аглика, която беше така добра ни окаже типичното българско гостоприемство. Както и да е, веднага след morning suicide дейностите, които включват позитивното миене и вчесване, заедно с куфарите се бутнахме в Science musem, който ми беше добре познат, но все така интересен. Малко по-късно един динозавър реши да повтори сутрешното ми миене с оралните си течности (става дума за симулатор, от който динозавъра ме наплю).

Anyway, след закупуването на тридневна карта за транспорт в зона 1 и 2 е все едно си яхнал метлата на харипотър - лесно, бързо, малко има течения и духа, но удобно и интересно. Такова разхождане му дръпнахме из централен Лондон, доста приятна работа. После брифинг в 6 с хората които всъщност организираха цялата история с IPSC и след това размотаване пешачката до Lecester square (което си е горе-долу 3-4 спирки на метрото по пикадили линията.

Много приятно, слвдващия ден ходихме там на уъркшопове разни и пак се размахвахме из гоотиния Лондон, и седяхме и пихме бира на на едни пейки точно на брега на Темза, което честно казано е нещо което искам да повторя.

Други забележителни неща които вършихме, освен разходки (които са също забележителни сами по зебе си), е че посетихме Камарата на Общините (i.e. House of Commons), което беше много интересно само заради идеята, реално влязохме в английския парламент (Houses of Parliament). Та по коридорите до които се стигаше до тая зала имаше статуи на всички PM на Великобритания от май*а си райна на сам, като обичая е като минаваш да потъркаш обувката на тоя който много те кефи. Е, дали на Чърчил обувката не беше blinky blinky.

По напред в програмата беше предвидено посещение на театър (Fortune Theatre) където гледахме Woman in black и си лафихме с режисьора. Постановката беше горе-долу слаба, но пък добре реализирана технически. Но както и да е, като си говорим за технологи да си поговорим и за HSBC, третата най-мощна банкова корпорация в света, помещаваща се във втория най-висок небостъргач в Лондонското сити. Там бяхме презентирани с тайните на технологиите на бъдещето (като mobile pay) и други такива, за които обаче няма да ви кажа нищо, щот са тайна.


Окей, сега малко за интеркълчъръл експириънс-а. Мога да кажа добри думи за повечето хора там, като изключим английското момиче, мис-не-особено-хубава-но-имаща-се-за-повече-от-всички-наоколо-пък-и-малко-оттатък. Но най-много съм благодарен на Мартинас (Литва), пича от Бразилия, Сабба и приятелката й (Индия) и пич-а от Чили, както и на румънците Бас и вчепетлителната му приятелка (упс). Е, и за Добридобрев могат да се кажат няколко ;)

Та, в събота отихме на хоумстея при едни хора които имаха 4 деца и които ни сервираха огромна гъба за закуска :)), но иначе бяха много добри и свежи хора. Но най-атрактивна беше вечерта - бяхме поканени на градинско парти от някакъв богаташ, в имението му, където пихме вино, говорихме си с направени британски бабички, един два лорда, една кметица и слушахме роял и китара. Абе fancy работа. Аfterwards - BBQ (барбекю) парти, което също много ме накефи, може би защото пушихме и Шиша (демек наргиле).

Та така, следва London>Gatwick>Copthorn hotel, near Gatwick>Gatwick> Terminal S > Sofia airport.

И като типичния хедонист, ше кажа: искам пак.

Thank you for your attention.(ornot)