Lost in translation. За първи път бих си позволил да не изръся няколко броя суперлативи относно филм, за който ми е говорено много. Сериозно, на моменти се губех не само в превода, но и в сюжетните линии, появата на нови персонажи (понякога наистина безмислени според мен) и твърде отворения край. Като цялостно впечатление и облик на филма не може да му се отрече, но извода който ми хрумва в момента е, че определени заглавия твърде много се пропагандират и в последствие лекичко понамирисват.

Заключение: Не съжалявам за 90-те минути от живота ми, прекарани в компанията на този филм.