Бързо подминато с колата, рекламното съоражение остави в мен едва осезаемо и крайно непознато чувство на роден прогрес, което бодна чуждоземския балон в който живях няколко месеца и множество въпросителни знаци се разхвърчаха от там. Новинарският проект гръмко произнася името си в съзвучие с модерните европейски електронни медии, дори отива отвъд, представяйки съдържанието си за лишено от всякакъв вид сензационност, жълтост или политическа ориентация (да се чете: всичко което някога са искали да четат онези българите, завършил повече от едно учебно заведение).
Дотук прекрасно. Като оставим настрана поредното очебийно копиране на лого от успели британски медии (предишен казус - току-що предрешената в нови графики БНТ1 и не особено звучния скандал със списание "Едно" и BBC.), идеята, че такъв вестник, бил той и електронен, може да съществува в контекста на пост-соц медийния хаос който цари наоколо, звучи леко пресилено. След кратък анализ на тематичното съдържимо на първата "страница" на днешния брой, по чисто количествен път, установяваме, че от 9 удебелни заглавия, 4 се отнасят към категория технологии, 2 към финанси и пазари, 1 за спорт и 3 за любопитни, а изобщо само 40% от тях се отнасят за България (за дата 16 Юли).
Това ли е, в такъв случай, онова от което българският читател толкова отчаяно се нуждае - преводни статии с малка или никаква приложимост или значение за всекидневния живот тук? Какъв процент от българското население реално се интересува от това как точно се движат Съединените щати по кривата на инфлацията, какви дела губи и печели Гугъл или как се справя мис Лопез с брачния си живот?
Мимолетно появилото се чувство, полу развълнувало ме, в крайна сметка се превърна в лека носталгия по единствения новинарски проект в последните години, който имаше реална стойност като такъв - Re:tv, който, разбира се, беше спрян, за да могат сайтовете на в. Дневник и в. Капитал да придобият по красив дизайнерски вид и да си позволят повече цветни снимки от премиерата на Хари Потър 7:2.
